Скандална, неразбрана, авангардна. Това е Марина Абрамович. Родена в Сърбия през 1946 г., емигрирала Холандия през 1974 г. , днес тя нарича себе си "прабабата на еротичния пърформънс".
1974 г., Studio Mona Gallery, Неапол: Марина превръща тялото си в пасивен обект за публиката в продължение на 6 часа. Зрителите разполагат с 72 предмета, с които могат да я наранят, сред тях и зареден пистолет.
1976, г., "Освобождението на гласа": Марина излиза на сцената и вика до изнемога. Краят на представлението бележи изчезването на собствения й глас.
1977 г., "Отношение към времето": Марина и нейният партньор и в живота немският художник Улая сплитат косите и седят долепени в продължение на 17 часа. По-късно критиката ще нарече Марина "жената с две глави". Самата Марина пък споделя, че идеалното същество това е хермафродит, мъж и жена, сплетени в едно тяло.
"Тялото е обект на страст и насилие", твърди Марина и изобразява жените ту в джунгла, въоръжени с огромен нож, ту с лица, засипани от стъклени стърготини.
1997 г., Венеция: Марина получава престижната премия "Златен лъв" за представление, в което отмива кръвта от разсечени кости.
Снимката е от последния шокиращ проект на Марина със заглавие "Балкански барок". Филмът с едноименното заглавие разказва за времената на Тито, за ежедневния ужас и опитите за физическо и психическо насилие.
"Балкански барок" преминава от реалното към имагинерното, от съновидението към ритуала... без да дава отговори и без да маркира границата между истинно и въображаемо.
Днес Марина Абрамович е на 61 г. и живее в Ню Йорк.
Няма коментари:
Публикуване на коментар